30.10.2008 г., 0:05 ч.

Изповед на любовта 

  Поезия » Хумористична
639 0 0

Във съня си аз те виждам през нощта

и почвам бясно да крещя

А щом аз чуя звънливия ти глас

губя сетивата си за час

 

Аромата ти усещам отдалеч

няма ли да се изкъпеш веч

А фиността на твоята походка

сякаш влияна е от водка

 

Специална ти в сърцето ще застанеш

макар една да не останеш

Благодаря, че с любов ме ти дари

и със купищата си пари

© Дон Кихот Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??