Изповед на любовта
Във съня си аз те виждам през нощта
и почвам бясно да крещя
А щом аз чуя звънливия ти глас
губя сетивата си за час
Аромата ти усещам отдалеч
няма ли да се изкъпеш веч
А фиността на твоята походка
сякаш влияна е от водка
Специална ти в сърцето ще застанеш
макар една да не останеш
Благодаря, че с любов ме ти дари
и със купищата си пари
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дон Кихот Всички права запазени
