Изповедта на Банджо
Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –
аз във облик човешки живеех на друга планета,
имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти
и домашни любимци – за радост на мен и детето.
А сега съм при теб – малко куче, що бяга безспир,
свойта прежна жена разпознах в котарака Селима –
отредено е – ако живота споделял си в мир
и обичал си някого, пак покрай теб да го има.
Щом от работа връщаш се капнала, морна и в стрес,
с бодър лай кой те среща и кой ти усмивка харизва?
Задни мисли кой няма? Пак Банджо, домашният пес,
с безусловна и предана обич по буза те близва.
Щом Земята изтлей и животът, оттук отлетял,
си подири нов пристан (е, нявга и туй ще се случи),
аз в саксия, във фикуса скромен ще се въплотя,
а от теб симпатичен, мил Банджо пък ще се получи.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
и обичал си някого, пак покрай теб да го има." Светло и красиво послание срещнах в твоето стихотворение. Благодаря!