Изповедта на Банджо
Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –
аз във облик човешки живеех на друга планета,
имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти
и домашни любимци – за радост на мен и детето.
А сега съм при теб – малко куче, що бяга безспир,
свойта прежна жена разпознах в котарака Селима –
отредено е – ако живота споделял си в мир
и обичал си някого, пак покрай теб да го има.
Щом от работа връщаш се капнала, морна и в стрес,
с бодър лай кой те среща и кой ти усмивка харизва?
Задни мисли кой няма? Пак Банджо, домашният пес, ...