Изповедта на Банджо

Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –

аз във облик човешки живеех на друга планета,

имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти

и домашни любимци – за радост на мен и детето.

А сега съм при теб – малко куче, що бяга безспир,

свойта прежна жена разпознах в котарака Селима –

отредено е – ако живота споделял си в мир

и обичал си някого, пак покрай теб да го има.

Щом от работа връщаш се капнала, морна и в стрес,

с бодър лай кой те среща и кой ти усмивка харизва?

Задни мисли кой няма? Пак Банджо, домашният пес,

с безусловна и предана обич по буза те близва.

Щом Земята изтлей и животът, оттук отлетял,

си подири нов пристан (е, нявга и туй ще се случи),

аз в саксия, във фикуса скромен ще се въплотя,

а от теб симпатичен, мил Банджо пък ще се получи.