7.01.2016 г., 10:31

Изповедта на Банджо

434 0 1

Изповедта на Банджо

 

Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –

аз във облик човешки живеех на друга планета,

имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти

и домашни любимци – за радост на мен и детето.

 

А сега съм при теб – малко куче, що бяга безспир,

свойта прежна жена разпознах в котарака Селима –

отредено е – ако живота споделял си в мир

и обичал си някого, пак покрай теб да го има.

 

Щом от работа връщаш се капнала, морна и в стрес,

с бодър лай кой те среща и кой ти усмивка харизва?

Задни мисли кой няма? Пак Банджо, домашният пес,

с безусловна и предана обич по буза те близва.

 

Щом Земята изтлей и животът, оттук отлетял,

си подири нов пристан (е, нявга и туй ще се случи),

аз в саксия, във фикуса скромен ще се въплотя,

а от теб симпатичен, мил Банджо пък ще се получи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "отредено е – ако живота споделял си в мир
    и обичал си някого, пак покрай теб да го има." Светло и красиво послание срещнах в твоето стихотворение. Благодаря!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...