7.01.2016 г., 10:31

Изповедта на Банджо

431 0 1

Изповедта на Банджо

 

Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –

аз във облик човешки живеех на друга планета,

имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти

и домашни любимци – за радост на мен и детето.

 

А сега съм при теб – малко куче, що бяга безспир,

свойта прежна жена разпознах в котарака Селима –

отредено е – ако живота споделял си в мир

и обичал си някого, пак покрай теб да го има.

 

Щом от работа връщаш се капнала, морна и в стрес,

с бодър лай кой те среща и кой ти усмивка харизва?

Задни мисли кой няма? Пак Банджо, домашният пес,

с безусловна и предана обич по буза те близва.

 

Щом Земята изтлей и животът, оттук отлетял,

си подири нов пристан (е, нявга и туй ще се случи),

аз в саксия, във фикуса скромен ще се въплотя,

а от теб симпатичен, мил Банджо пък ще се получи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "отредено е – ако живота споделял си в мир
    и обичал си някого, пак покрай теб да го има." Светло и красиво послание срещнах в твоето стихотворение. Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...