12 jul 2007, 18:30

Изповедта на един клоун

  Poesía
1.1K 0 10
 

Познахте ли клоуна в мен?!

Живея самотно,

живея ден за ден,

живея тъжно, безропотно.


Обичам тъгата.

Сам съм и ми е добре.

Обичам децата.

Нямам си никой, ни дете, ни коте.


Смехът ви ме крепи.

Той  е моят  въздух,

оптимизмът така и не ме пропи,

един нещастник съм аз, да остане пусто!


Ще ви забавлявам, мои  милички!

Ще ви разсмивам, докато мога!

Утре ще бъда волната птичка,

която ще лети без тревоги!


Ще ви виждам отгоре,

свободата ме очаква,

само смехът ми няма да  ви докосва

ще съм нещастен отново и без сълзи ще плача!



12 юли 2007

Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...