12.07.2007 г., 18:30

Изповедта на един клоун

1.1K 0 10
 

Познахте ли клоуна в мен?!

Живея самотно,

живея ден за ден,

живея тъжно, безропотно.


Обичам тъгата.

Сам съм и ми е добре.

Обичам децата.

Нямам си никой, ни дете, ни коте.


Смехът ви ме крепи.

Той  е моят  въздух,

оптимизмът така и не ме пропи,

един нещастник съм аз, да остане пусто!


Ще ви забавлявам, мои  милички!

Ще ви разсмивам, докато мога!

Утре ще бъда волната птичка,

която ще лети без тревоги!


Ще ви виждам отгоре,

свободата ме очаква,

само смехът ми няма да  ви докосва

ще съм нещастен отново и без сълзи ще плача!



12 юли 2007

Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....