Jul 12, 2007, 6:30 PM

Изповедта на един клоун

  Poetry
1.1K 0 10
 

Познахте ли клоуна в мен?!

Живея самотно,

живея ден за ден,

живея тъжно, безропотно.


Обичам тъгата.

Сам съм и ми е добре.

Обичам децата.

Нямам си никой, ни дете, ни коте.


Смехът ви ме крепи.

Той  е моят  въздух,

оптимизмът така и не ме пропи,

един нещастник съм аз, да остане пусто!


Ще ви забавлявам, мои  милички!

Ще ви разсмивам, докато мога!

Утре ще бъда волната птичка,

която ще лети без тревоги!


Ще ви виждам отгоре,

свободата ме очаква,

само смехът ми няма да  ви докосва

ще съм нещастен отново и без сълзи ще плача!



12 юли 2007

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...