12 июл. 2007 г., 18:30

Изповедта на един клоун

1.1K 0 10
 

Познахте ли клоуна в мен?!

Живея самотно,

живея ден за ден,

живея тъжно, безропотно.


Обичам тъгата.

Сам съм и ми е добре.

Обичам децата.

Нямам си никой, ни дете, ни коте.


Смехът ви ме крепи.

Той  е моят  въздух,

оптимизмът така и не ме пропи,

един нещастник съм аз, да остане пусто!


Ще ви забавлявам, мои  милички!

Ще ви разсмивам, докато мога!

Утре ще бъда волната птичка,

която ще лети без тревоги!


Ще ви виждам отгоре,

свободата ме очаква,

само смехът ми няма да  ви докосва

ще съм нещастен отново и без сълзи ще плача!



12 юли 2007

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...