malinka_loves_miro (Петя Боянова)
31 819
29 oct 2007, 14:12

Изповедта на едно разбито приятелство... 

  Poesía » Otra
3535 0 14

 

 

„ТЕ ме използват, унижават,

жестокостта безкрайна е присъща.

Но тук това те най окуражават,

 това е силата им тъй могъща!"

 

 

 

 

         Ти шепнеше ми тихо тези думи,

         а аз учудена, врещена бях.

         И не очаквах да прекрачиш прага,

         но ти извърши най-големия си грях...

 

         И ден, и нощ се луташе безцелно

         между себе си и „дозата".

         Ти вече знаеш, че животът не е нещо безпределно,

         защото Тя прекърши още млада Розата...

 

         ... Игла, спринцовка - после пък инжекция -

         това бе твоята утеха в самотата.

         Не те интересуваше и тази зла „инфекция",

         защото те издига горе - в небесата.

 

         Но съня ти сладък не приключи

         и превърна се в кошмар.

         Душата ти в мрака се заключи,

         а за това, приятелко, не ще намеря цяр.

 

         И във ума отекват тези твои думи,

         изречени преди смъртта...

         Защо съсипа всичко помежду ни,

         защо в робиня ти превърна своята душа...

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много болка...прекрасен стих!!! Петя, дано никога повече не познаеш такава мъка! Ако с това стихотворение помогнеш дори само на един млад объркан живот, си струва да продължаваш да се бориш.
  • Браво , мило дете!Дано повече твои
    връстници мислят като теб!С много
    обич за прекрасното стихотворение.
  • !!!
    Силен и реален стих!
    Поздравления за темата!
    Прегръдка за теб, Петя!
  • Силен стих, поздравления!
  • Мда, болестта на новото време.Стихът ти е реален,житейски и силен.Поздравления!
  • Благодаря ти ,Христо ,както и на всички останали !
  • Искреността ти е завладяваща
  • Великолепно! Поздрав!
  • Много тъжни спомени ми навява този стих.Трудно е да гледаш как хората, които обичаш не желаят помощта ти, но по-важното е, че ти си готов да им дадеш тази помощ!Хубав стих.
  • Много тъжно!!!
  • За съжаление такива неща се случват всеки ден.
    Нямам думи за стиха ти. Невероятен е! Не знам дали е хубаво или не, но обикновено от болката се раждат такива хубави стихове. Може би това е нещо полжително от всичките неща, които тя оставя след себе си...
  • Животът най - често е низ от болка ,мъка и неизживени мечти ,но е важна светлината ,която се появява ,за да ни стопли !Нека мислим повече за нея !Но въпреки всичко-понякога е хубаво човек да се затвори в себе си !
  • Много е хубаво,дано приятелката ти се осъзнае и се оправи...
  • Браво:>
Propuestas
: ??:??