Изповедта на едно разбито приятелство...
„ТЕ ме използват, унижават,
жестокостта безкрайна е присъща.
Но тук това те най окуражават,
това е силата им тъй могъща!"
Ти шепнеше ми тихо тези думи,
а аз учудена, врещена бях.
И не очаквах да прекрачиш прага,
но ти извърши най-големия си грях...
И ден, и нощ се луташе безцелно
между себе си и „дозата".
Ти вече знаеш, че животът не е нещо безпределно,
защото Тя прекърши още млада Розата...
... Игла, спринцовка - после пък инжекция -
това бе твоята утеха в самотата.
Не те интересуваше и тази зла „инфекция",
защото те издига горе - в небесата.
Но съня ти сладък не приключи
и превърна се в кошмар.
Душата ти в мрака се заключи,
а за това, приятелко, не ще намеря цяр.
И във ума отекват тези твои думи,
изречени преди смъртта...
Защо съсипа всичко помежду ни,
защо в робиня ти превърна своята душа...
© Петя Боянова All rights reserved.
