„ТЕ ме използват, унижават,
жестокостта безкрайна е присъща.
Но тук това те най окуражават,
това е силата им тъй могъща!"
Ти шепнеше ми тихо тези думи,
а аз учудена, врещена бях.
И не очаквах да прекрачиш прага,
но ти извърши най-големия си грях...
И ден, и нощ се луташе безцелно
между себе си и „дозата".
Ти вече знаеш, че животът не е нещо безпределно,
защото Тя прекърши още млада Розата... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация