16 ene 2007, 16:19

Изпращам ти...

  Poesía
2.7K 0 30

Сега от мене си

далече

и с мислите си

пращам ти усмивка

за да разсея аз

тъгата твоя,

любима моя мълчаливке.

Изпращам ти

и полъх нежност

по вятъра

що вънка вее

погали ли те

по лицето

от радост песен

ще запее.

Изпращам ти и

зрънце обич

в сърцето

що си ми посяла

звездица тя ми е

в живота

неугасимо засияла.

Изпращам ти

света си необятен

душата ми-

една вселена,

когато даровете ми

получиш,

аз зная

ти ще си до мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....