16 ene 2007, 16:19

Изпращам ти... 

  Poesía
2051 0 30

Сега от мене си

далече

и с мислите си

пращам ти усмивка

за да разсея аз

тъгата твоя,

любима моя мълчаливке.

Изпращам ти

и полъх нежност

по вятъра

що вънка вее

погали ли те

по лицето

от радост песен

ще запее.

Изпращам ти и

зрънце обич

в сърцето

що си ми посяла

звездица тя ми е

в живота

неугасимо засияла.

Изпращам ти

света си необятен

душата ми-

една вселена,

когато даровете ми

получиш,

аз зная

ти ще си до мене.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??