Сега от мене си
далече
и с мислите си
пращам ти усмивка
за да разсея аз
тъгата твоя,
любима моя мълчаливке.
Изпращам ти
и полъх нежност
по вятъра
що вънка вее
погали ли те
по лицето
от радост песен
ще запее.
Изпращам ти и
зрънце обич
в сърцето
що си ми посяла
звездица тя ми е
в живота
неугасимо засияла.
Изпращам ти
света си необятен
душата ми-
една вселена,
когато даровете ми
получиш,
аз зная
ти ще си до мене.
© Христо Костов All rights reserved.
Прекрасно! Чете се леко... харесва ми структурата, ритъмът...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
