Сега от мене си
далече
и с мислите си
пращам ти усмивка
за да разсея аз
тъгата твоя,
любима моя мълчаливке.
Изпращам ти
и полъх нежност
по вятъра
що вънка вее
погали ли те
по лицето
от радост песен
ще запее.
Изпращам ти и
зрънце обич
в сърцето
що си ми посяла
звездица тя ми е
в живота
неугасимо засияла.
Изпращам ти
света си необятен
душата ми-
една вселена,
когато даровете ми
получиш,
аз зная
ти ще си до мене.
© Христо Костов All rights reserved.
Прекрасно! Чете се леко... харесва ми структурата, ритъмът...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
