Jan 16, 2007, 4:19 PM

Изпращам ти... 

  Poetry
2039 0 30

Сега от мене си

далече

и с мислите си

пращам ти усмивка

за да разсея аз

тъгата твоя,

любима моя мълчаливке.

Изпращам ти

и полъх нежност

по вятъра

що вънка вее

погали ли те

по лицето

от радост песен

ще запее.

Изпращам ти и

зрънце обич

в сърцето

що си ми посяла

звездица тя ми е

в живота

неугасимо засияла.

Изпращам ти

света си необятен

душата ми-

една вселена,

когато даровете ми

получиш,

аз зная

ти ще си до мене.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??