Изпращам ти...
Сега от мене си
далече
и с мислите си
пращам ти усмивка
за да разсея аз
тъгата твоя,
любима моя мълчаливке.
Изпращам ти
и полъх нежност
по вятъра
що вънка вее
погали ли те
по лицето
от радост песен
ще запее.
Изпращам ти и
зрънце обич
в сърцето
що си ми посяла
звездица тя ми е
в живота
неугасимо засияла.
Изпращам ти
света си необятен
душата ми-
една вселена,
когато даровете ми
получиш,
аз зная
ти ще си до мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
