2 feb 2008, 8:05

изпращането

  Poesía
701 0 10

Потъва стон. Все по-навътре.

Раздира. Мислите пристяга,

пулсира сънено в гърдите,

разнищено заспива по очи.

 

Изригва дъх. Все по-високо.

Разтваря облаците. Смог.

Изплува над предела вопъл,

не черни врани - гълъби кръжат.

 

Икони мокрят ходилата,

молитви вплетени в косите,

очите трепват - хвърчила.

Последното изкачване.

 

Поглеждат храмовете в нея,

в стените няма вече рани.

На диво слънце само ароматът

и първи стъпки - новото начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...