2 feb 2008, 8:05

изпращането 

  Poesía
581 0 10

Потъва стон. Все по-навътре.

Раздира. Мислите пристяга,

пулсира сънено в гърдите,

разнищено заспива по очи.

 

Изригва дъх. Все по-високо.

Разтваря облаците. Смог.

Изплува над предела вопъл,

не черни врани - гълъби кръжат.

 

Икони мокрят ходилата,

молитви вплетени в косите,

очите трепват - хвърчила.

Последното изкачване.

 

Поглеждат храмовете в нея,

в стените няма вече рани.

На диво слънце само ароматът

и първи стъпки - новото начало.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??