2 feb 2008, 8:05

изпращането

  Poesía
700 0 10

Потъва стон. Все по-навътре.

Раздира. Мислите пристяга,

пулсира сънено в гърдите,

разнищено заспива по очи.

 

Изригва дъх. Все по-високо.

Разтваря облаците. Смог.

Изплува над предела вопъл,

не черни врани - гълъби кръжат.

 

Икони мокрят ходилата,

молитви вплетени в косите,

очите трепват - хвърчила.

Последното изкачване.

 

Поглеждат храмовете в нея,

в стените няма вече рани.

На диво слънце само ароматът

и първи стъпки - новото начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...