изпращането
Потъва стон. Все по-навътре.
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо.
Разтваря облаците. Смог.
Изплува над предела вопъл,
не черни врани - гълъби кръжат.
Икони мокрят ходилата,
молитви вплетени в косите,
очите трепват - хвърчила.
Последното изкачване.
Поглеждат храмовете в нея,
в стените няма вече рани.
На диво слънце само ароматът
и първи стъпки - новото начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
