2 февр. 2008 г., 08:05

изпращането 

  Поэзия
548 0 10

Потъва стон. Все по-навътре.

Раздира. Мислите пристяга,

пулсира сънено в гърдите,

разнищено заспива по очи.

 

Изригва дъх. Все по-високо.

Разтваря облаците. Смог.

Изплува над предела вопъл,

не черни врани - гълъби кръжат.

 

Икони мокрят ходилата,

молитви вплетени в косите,

очите трепват - хвърчила.

Последното изкачване.

 

Поглеждат храмовете в нея,

в стените няма вече рани.

На диво слънце само ароматът

и първи стъпки - новото начало.

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??