13 abr 2019, 9:08  

На щъркелите пращам вест

  Poesía » Otra
509 1 1

Тази Пролет я чакам аз цяла година

и на щъркели бели изпращам пак вест,

че измазах с вар най-накрая комина,

че им пазя гнездото от лани до днес.

 

И да знаят, че баба и дядо ги няма,

те са ангели бели, те Горе кръжат,

че на двора тъй пуст има слама,

нека идват и ново гнездо да градят.

 

Нека кацат на воля по покрива стар,

да отпускат криле уморени от път.

Ще ги чакам, тъй както се чака другар,

там изгубен по стръмния друм на светът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....