Тази Пролет я чакам аз цяла година
и на щъркели бели изпращам пак вест,
че измазах с вар най-накрая комина,
че им пазя гнездото от лани до днес.
И да знаят, че баба и дядо ги няма,
те са ангели бели, те Горе кръжат,
че на двора тъй пуст има слама,
нека идват и ново гнездо да градят.
Нека кацат на воля по покрива стар,
да отпускат криле уморени от път.
Ще ги чакам, тъй както се чака другар,
там изгубен по стръмния друм на светът.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
