Тази Пролет я чакам аз цяла година
и на щъркели бели изпращам пак вест,
че измазах с вар най-накрая комина,
че им пазя гнездото от лани до днес.
И да знаят, че баба и дядо ги няма,
те са ангели бели, те Горе кръжат,
че на двора тъй пуст има слама,
нека идват и ново гнездо да градят.
Нека кацат на воля по покрива стар,
да отпускат криле уморени от път.
Ще ги чакам, тъй както се чака другар,
там изгубен по стръмния друм на светът.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
