Изпратените думи, знай, разбирам,
кодирани са знаци на копнежа ти.
В душевно шкафче до една ги сбирам,
прошумолят ли тихичко - разнежват ме.
Ала сърцето ненаситно е, прости ми...
И грешна съм навярно, но не могат
да ме заситят думите-трошици,
гладът за страст е парещо огромен.
Не мога да съм кротка и да тлея,
в кръвта ми огънят бушува страшно.
Сто дяволи под кожата беснеят.
Внимание - дерат гърла - опасност!
На лудостта вържи без страх очите,
желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано.
Дорде е време, скачай във огнището
... че утре може да е твърде късно.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados