4 mar 2014, 21:51

Изпуснеш ли момента ще е късно 

  Poesía » De amor
1426 0 27

Изпратените думи, знай, разбирам,

кодирани са знаци на копнежа ти.

В душевно шкафче до една ги сбирам,

прошумолят ли тихичко - разнежват ме.

 

Ала сърцето ненаситно е, прости ми...

И грешна съм навярно, но не могат

да ме заситят думите-трошици,

гладът за страст е парещо огромен.

 

Не мога да съм кротка и да тлея,

в кръвта ми огънят бушува страшно.

Сто дяволи под кожата беснеят.

Внимание - дерат гърла - опасност!

 

На лудостта вържи без страх очите,

желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано.

Дорде е време, скачай във огнището

... че утре може да е твърде късно.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Tакава си си ти- стихийна!
  • Абе, ей, кукурЯнче такова Благодаря ти!
    ...и на всички, които бяха тук
    Анна, Милена, Райна, Ачо, Али
  • Фурия си отвсякъде... Аз затова ти казах, че от теб се уча. Адмирации и прегръдки за тази красива авторка!!!
  • Тука думите са излишни, а героите обречени.
    Като стихийно бедствие си връхлетяла.
    Поздрави и почитания!
  • Горещо, нахъсано и дръзко!
    Ей, дяволче, поздрваления!
  • Мечтите са безплатни, Сър
    Пък и това е от раздел несериозни с подзаглавие "Казвам ти дъще - сещай се снахо"
    Благодаря и на разбушувалата се Су. Де.
  • "На лудостта вържи без страх очите,
    желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано."....

    Еееееееееее.... това е... велико!?!?

    Внимавай, мъжете може да се размечтаят за Осми март...
  • Разбушува ме!
    Поздравления!
  • Лудите ми калинки то и аз така, а като изтрещея, ей такива ги раждам Ели, Су :*
    Мими, Ками, Огнений Лати благодаря ви!
  • Джу, този го сготви на бавен огън. Това ще преспи сетивата му и дорде се усети ще е оглозган
    Прощавай, изтрещяла съм от сутринта
  • Я виж ти какъв огън е пламнал тук!
    Хареса ми нежността в началото, постепенното припламване и пожарът на финала.
    Поздрави!
  • И аз греба със пълни шепи днес, защото кой знае дали ще има утре!!!
    Поздрави, Жан за огненото стихо!!!
  • Пламен Огнянов съм, харесвам огнените стихове!
  • Огнено и копнежно...
  • Силвеее, с глас се смея, вярваш ли ми :* Ще си поръчам, спешъл за мен благодаря ти за настроението!
    Ради, така си е, но само смелчаците го разбират
    Кети, саТба, душата
  • Омагьосващ огнен стих!Дали има тайфун, кръстен на теб?Поздрави!
  • Утре може да е твърде късно да ти кажа, че опасностите не са толкова опасни, скъпа Джу!Вдигнала си пак адреналина!Поздравче!
  • Огън жена! Такива сме ние, поетесите, не се засищаме със трощици!
  • Благодаря гореееещо на всички пироманогости Любима, Ирен, Елена, Любо, Доче, Кери, М., Ваня, Силви
    Благодаря за стихчетата и за онази скришничка оценка (ха, станали три вече)
  • Еха! Огнено момиче си ти! Поздрав за страхотния стих, особено финала!
  • И грешна, и страстна, и много опасна,
    и луда стихия, и дива магия...
    От нея се пази и дявола даже...
    Че кой ли ще смее да и откаже?!
    Поздрав най-сърдечен...
  • Дяволица е лирическата-видно е.
    И горко му, който и` угажда.
    Дваж по-зле и явно очевидно е
    ако пък реши да и` откаже.
  • Огънят е отчаян гладник. Гора да му дадеш, ще я лапне като едното нищо. Огънят в лирическата ти, Жан, макар и по-различен, е готов за пожарища. Енигмите са тръпка, но са само дребни съчки, които с времето ще припламват все по-слабо, а може и съвсем да угаснат, понеже на лирическата накрая ще й дотегне да храни с тях мижавия топлик.
    Наглеждай я, Жан, щото ако адресатът на стихото не вземе сериозни мерки, тя, току виж склонила да го смени с някой прост "кюмюрджия"!
  • И аз съм ти фенка, знаеш,предполагам,защото това,
    което създаваш е стойностно и прекрасно!
  • Ами то вече не знам какво хубаво да ти напиша, че да не се повтарям. Фен съм ти!
  • Очарователно, стихийо неземна!
Propuestas
: ??:??