4.03.2014 г., 21:51

Изпуснеш ли момента ще е късно

1.6K 0 27

Изпратените думи, знай, разбирам,

кодирани са знаци на копнежа ти.

В душевно шкафче до една ги сбирам,

прошумолят ли тихичко - разнежват ме.

 

Ала сърцето ненаситно е, прости ми...

И грешна съм навярно, но не могат

да ме заситят думите-трошици,

гладът за страст е парещо огромен.

 

Не мога да съм кротка и да тлея,

в кръвта ми огънят бушува страшно.

Сто дяволи под кожата беснеят.

Внимание - дерат гърла - опасност!

 

На лудостта вържи без страх очите,

желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано.

Дорде е време, скачай във огнището

... че утре може да е твърде късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Tакава си си ти- стихийна!
  • Абе, ей, кукурЯнче такова Благодаря ти!
    ...и на всички, които бяха тук
    Анна, Милена, Райна, Ачо, Али
  • Фурия си отвсякъде... Аз затова ти казах, че от теб се уча. Адмирации и прегръдки за тази красива авторка!!!
  • Тука думите са излишни, а героите обречени.
    Като стихийно бедствие си връхлетяла.
    Поздрави и почитания!
  • Горещо, нахъсано и дръзко!
    Ей, дяволче, поздрваления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...