Mar 4, 2014, 9:51 PM

Изпуснеш ли момента ще е късно

  Poetry » Love
1.6K 0 27

Изпратените думи, знай, разбирам,

кодирани са знаци на копнежа ти.

В душевно шкафче до една ги сбирам,

прошумолят ли тихичко - разнежват ме.

 

Ала сърцето ненаситно е, прости ми...

И грешна съм навярно, но не могат

да ме заситят думите-трошици,

гладът за страст е парещо огромен.

 

Не мога да съм кротка и да тлея,

в кръвта ми огънят бушува страшно.

Сто дяволи под кожата беснеят.

Внимание - дерат гърла - опасност!

 

На лудостта вържи без страх очите,

желаеш ли ме - взимай ме, нахъсано.

Дорде е време, скачай във огнището

... че утре може да е твърде късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Tакава си си ти- стихийна!
  • Абе, ей, кукурЯнче такова Благодаря ти!
    ...и на всички, които бяха тук
    Анна, Милена, Райна, Ачо, Али
  • Фурия си отвсякъде... Аз затова ти казах, че от теб се уча. Адмирации и прегръдки за тази красива авторка!!!
  • Тука думите са излишни, а героите обречени.
    Като стихийно бедствие си връхлетяла.
    Поздрави и почитания!
  • Горещо, нахъсано и дръзко!
    Ей, дяволче, поздрваления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....