10 jul 2011, 0:05

Изречени думи

  Poesía » Otra
3.7K 0 20

 

Изречени думи…

 

Не всички изречени думи

се бързо забравят.

Написано може да бъде изтрито,

дори изгорено,

но казана дума, не трие се с гума,

остава си цяла

дори и след бурен пожар.

 

Понякога чуваме думи,

които ни слагат крила,

а други навяват скръб и тъга.

Но има такива, които подобно куршуми

жестоко раняват невинни души...

 

Кървят незарастващи рани,

а няма аптеки, които предлагат

лекарства с превръзки за тях.

Дори гениални хирурзи

остават безсилни пред тумор,

създаден от думи

 

Заседнал дълбоко

в човешката  памет,

превръща се туморът в  демон.

Без милост руши и убива

представи, надежди, мечти...

Угасва сърдечният пламък и жар,

повяхват стремежи и устрем

и… всичко.

 

И няма оазис във тази

безкрайна пустиня,

в която се скита самотна,

с горчива обида ранена душа...

 

Но има целебен мехлем,

забъркан от истинска обич,

със примес от воля и  вяра

във своето АЗ…



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна!
  • Благодаря ти, Славче!

    Силвия, няма как да замълча след твоя разумен коментар. Права си, че има и прошка, дори в основната от случаите, това е най-доброто решение. Когато става въпрос за неволни обиди или такива изречени в непривично или афектирано състояние, наистина не бива случаят да се разглежда единствено от камбанарията на някаква прекалена гордост или чувство за достойнство. Но ако обидите не са такива, а са обмислени предварително, не са еднократни, с тях се преследва определена цел и се очакват негативните последици за другата, всъщност несправедливо и то тежко засегната страна, тогава една прошка само би удължила агонията.
  • Думите са,за да бъдат изричани,ИЦЕ!
    И ти си го направил по най-внушаващия начин!
    Поздравления!
  • Да, мехлемът е обич, но бих прибавила и прошка.
    Поздрав, Христо!
  • Редно беше и аз да се обадя.
    Благодаря на всички и ви пожелавам в паметта ви да гъмжи само от хубави спомени, без каквито и да било "словесни тумори" А даже и да ви се случи, вече имата рецептата за "лечебния мехлем". Вече познавате странния ми хумор, надявам се и сега да го приемете.
    Приятен ден!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....