Изречени думи…
Не всички изречени думи
се бързо забравят.
Написано може да бъде изтрито,
дори изгорено,
но казана дума, не трие се с гума,
остава си цяла
дори и след бурен пожар.
Понякога чуваме думи,
които ни слагат крила,
а други навяват скръб и тъга.
Но има такива, които подобно куршуми
жестоко раняват невинни души...
Кървят незарастващи рани,
а няма аптеки, които предлагат
лекарства с превръзки за тях.
Дори гениални хирурзи
остават безсилни пред тумор,
създаден от думи
Заседнал дълбоко
в човешката памет,
превръща се туморът в демон.
Без милост руши и убива
представи, надежди, мечти...
Угасва сърдечният пламък и жар,
повяхват стремежи и устрем
и… всичко.
И няма оазис във тази
безкрайна пустиня,
в която се скита самотна,
с горчива обида ранена душа...
Но има целебен мехлем,
забъркан от истинска обич,
със примес от воля и вяра
във своето АЗ…
© Христо Запрянов All rights reserved.