10.07.2011 г., 0:05

Изречени думи

3.7K 0 20

 

Изречени думи…

 

Не всички изречени думи

се бързо забравят.

Написано може да бъде изтрито,

дори изгорено,

но казана дума, не трие се с гума,

остава си цяла

дори и след бурен пожар.

 

Понякога чуваме думи,

които ни слагат крила,

а други навяват скръб и тъга.

Но има такива, които подобно куршуми

жестоко раняват невинни души...

 

Кървят незарастващи рани,

а няма аптеки, които предлагат

лекарства с превръзки за тях.

Дори гениални хирурзи

остават безсилни пред тумор,

създаден от думи

 

Заседнал дълбоко

в човешката  памет,

превръща се туморът в  демон.

Без милост руши и убива

представи, надежди, мечти...

Угасва сърдечният пламък и жар,

повяхват стремежи и устрем

и… всичко.

 

И няма оазис във тази

безкрайна пустиня,

в която се скита самотна,

с горчива обида ранена душа...

 

Но има целебен мехлем,

забъркан от истинска обич,

със примес от воля и  вяра

във своето АЗ…



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна!
  • Благодаря ти, Славче!

    Силвия, няма как да замълча след твоя разумен коментар. Права си, че има и прошка, дори в основната от случаите, това е най-доброто решение. Когато става въпрос за неволни обиди или такива изречени в непривично или афектирано състояние, наистина не бива случаят да се разглежда единствено от камбанарията на някаква прекалена гордост или чувство за достойнство. Но ако обидите не са такива, а са обмислени предварително, не са еднократни, с тях се преследва определена цел и се очакват негативните последици за другата, всъщност несправедливо и то тежко засегната страна, тогава една прошка само би удължила агонията.
  • Думите са,за да бъдат изричани,ИЦЕ!
    И ти си го направил по най-внушаващия начин!
    Поздравления!
  • Да, мехлемът е обич, но бих прибавила и прошка.
    Поздрав, Христо!
  • Редно беше и аз да се обадя.
    Благодаря на всички и ви пожелавам в паметта ви да гъмжи само от хубави спомени, без каквито и да било "словесни тумори" А даже и да ви се случи, вече имата рецептата за "лечебния мехлем". Вече познавате странния ми хумор, надявам се и сега да го приемете.
    Приятен ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...