10 июл. 2011 г., 00:05

Изречени думи 

  Поэзия » Другая
3110 0 20

 

Изречени думи…

 

Не всички изречени думи

се бързо забравят.

Написано може да бъде изтрито,

дори изгорено,

но казана дума, не трие се с гума,

остава си цяла

дори и след бурен пожар.

 

Понякога чуваме думи,

които ни слагат крила,

а други навяват скръб и тъга.

Но има такива, които подобно куршуми

жестоко раняват невинни души...

 

Кървят незарастващи рани,

а няма аптеки, които предлагат

лекарства с превръзки за тях.

Дори гениални хирурзи

остават безсилни пред тумор,

създаден от думи

 

Заседнал дълбоко

в човешката  памет,

превръща се туморът в  демон.

Без милост руши и убива

представи, надежди, мечти...

Угасва сърдечният пламък и жар,

повяхват стремежи и устрем

и… всичко.

 

И няма оазис във тази

безкрайна пустиня,

в която се скита самотна,

с горчива обида ранена душа...

 

Но има целебен мехлем,

забъркан от истинска обич,

със примес от воля и  вяра

във своето АЗ…



© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласна!
  • Благодаря ти, Славче!

    Силвия, няма как да замълча след твоя разумен коментар. Права си, че има и прошка, дори в основната от случаите, това е най-доброто решение. Когато става въпрос за неволни обиди или такива изречени в непривично или афектирано състояние, наистина не бива случаят да се разглежда единствено от камбанарията на някаква прекалена гордост или чувство за достойнство. Но ако обидите не са такива, а са обмислени предварително, не са еднократни, с тях се преследва определена цел и се очакват негативните последици за другата, всъщност несправедливо и то тежко засегната страна, тогава една прошка само би удължила агонията.
  • Думите са,за да бъдат изричани,ИЦЕ!
    И ти си го направил по най-внушаващия начин!
    Поздравления!
  • Да, мехлемът е обич, но бих прибавила и прошка.
    Поздрав, Христо!
  • Редно беше и аз да се обадя.
    Благодаря на всички и ви пожелавам в паметта ви да гъмжи само от хубави спомени, без каквито и да било "словесни тумори" А даже и да ви се случи, вече имата рецептата за "лечебния мехлем". Вече познавате странния ми хумор, надявам се и сега да го приемете.
    Приятен ден!
  • Словотерапия! Поздравления, Докторе
  • Прав си, добрата дума железни врата отваря, лошата дума и мечката не я забравя. Поздрави!
  • Поздрав Христо!
  • Думите са птици, също -
    литват, но не се завръщат.
    Някои гальовно радват,
    други с човки като брадви
    изкълвават ни душите.
    И остават те пробити.

    Перифразирах две в една поговорки.
    Ама то същия ефект имат и помислите, неизказаните думи, дори по-силен понякога.
  • Истина,голяма истина в стихът ти!Поздрави за това!
  • дума дупка не прави, но за дума гонят до дупка!!!

    поздравления за истината!
  • И на мен ми хареса!
    Поздрави!!!
  • Така еПоздрав
  • Хареса ми, има мъдрост в думите!
  • Истински силен стих! За това и бабите казват че,,езикът кокали няма, но чупи такива''. Поздрав сърдечен, бате Ице!
  • Думите- милувка и погалване, бич и остен...
  • Така е! Поздрави, Христо!
  • Много истинни думи има в това стихотворение! Благодаря ти за него!
  • "Казана дума - хвърлен камък."
    Думите могат да раняват жестоко...
  • Много добър стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??