23 nov 2022, 12:37

Изречено на Български език

  Poesía
1.1K 2 4

... понеже много книги съм прочел,

и – ужас! – доста книги съм написал,

взе да се сбъдва крайната ми цел –

със всеки ден превръщам се във мисъл.

 

Във Фейсбук всеки ден ви я чета.

На мен ли само чини ми се скучна?

Додето я записвам на листа,

не знам какво в душата ми се случва.

 

Невям за мен си мислят, че съм луд,

младоците във Българското слово?

Пък аз населвах с обич – и уют! –

и тишините в своя топъл говор.

 

Една ли адска болка премълчах?

Какъв ли смисъл имаше – да викам?

Изядох точно сто горѝ пердах! –

че Истината бе ми на езика.

 

Не знам дали бе Вечност, или миг? –

вървях пречист в словесните си друми.

Аз! – който на чист Български език

изрекох с Обич Божиите думи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...