16 mar 2008, 21:50

Изригване 

  Poesía » Civil
981 0 5

Вопли истински,

душеломни,

подтиснати.

Стонове на човешки сърца.

Мълниеносно пронизват ни.

Хиляди рани. Кръв. Самота.

Гърмят сетивата ни!

Взрив...

и огнетечна лава.

Парчета вкаменена плът

разпръсват се в безкрая.

Събираме за кой ли път.

Парадоксално очакване.

А надеждата-страж

пак ни брани от падане

и задкулисно вдъхва кураж...

ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?

© Дида Тенева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??