Вопли истински,
душеломни,
подтиснати.
Стонове на човешки сърца.
Мълниеносно пронизват ни.
Хиляди рани. Кръв. Самота.
Гърмят сетивата ни!
Взрив...
и огнетечна лава.
Парчета вкаменена плът
разпръсват се в безкрая.
Събираме за кой ли път.
Парадоксално очакване.
А надеждата-страж
пак ни брани от падане
и задкулисно вдъхва кураж...
ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?
© Дида Тенева All rights reserved.
/ Поздрави!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
