Вопли истински,
душеломни,
подтиснати.
Стонове на човешки сърца.
Мълниеносно пронизват ни.
Хиляди рани. Кръв. Самота.
Гърмят сетивата ни!
Взрив...
и огнетечна лава.
Парчета вкаменена плът
разпръсват се в безкрая.
Събираме за кой ли път.
Парадоксално очакване.
А надеждата-страж
пак ни брани от падане
и задкулисно вдъхва кураж...
ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?
© Дида Тенева All rights reserved.
/ Поздрави!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
