16 мар. 2008 г., 21:50

Изригване 

  Поэзия » Гражданская
867 0 5

Вопли истински,

душеломни,

подтиснати.

Стонове на човешки сърца.

Мълниеносно пронизват ни.

Хиляди рани. Кръв. Самота.

Гърмят сетивата ни!

Взрив...

и огнетечна лава.

Парчета вкаменена плът

разпръсват се в безкрая.

Събираме за кой ли път.

Парадоксално очакване.

А надеждата-страж

пак ни брани от падане

и задкулисно вдъхва кураж...

ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?

© Дида Тенева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??