Вопли истински,
душеломни,
подтиснати.
Стонове на човешки сърца.
Мълниеносно пронизват ни.
Хиляди рани. Кръв. Самота.
Гърмят сетивата ни!
Взрив...
и огнетечна лава.
Парчета вкаменена плът
разпръсват се в безкрая.
Събираме за кой ли път.
Парадоксално очакване.
А надеждата-страж
пак ни брани от падане
и задкулисно вдъхва кураж...
ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?
© Дида Тенева Всички права запазени
Чудесна идея и изпълнение.
с обич, мила Дида.