16.03.2008 г., 21:50 ч.

Изригване 

  Поезия » Гражданска
859 0 5

Вопли истински,

душеломни,

подтиснати.

Стонове на човешки сърца.

Мълниеносно пронизват ни.

Хиляди рани. Кръв. Самота.

Гърмят сетивата ни!

Взрив...

и огнетечна лава.

Парчета вкаменена плът

разпръсват се в безкрая.

Събираме за кой ли път.

Парадоксално очакване.

А надеждата-страж

пак ни брани от падане

и задкулисно вдъхва кураж...

ТОВА ЛИ Е ПОСЛЕДНОТО ИЗРИГВАНЕ?

© Дида Тенева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??