6 mar 2014, 18:03
Изригване
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
... Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блесват метеорите.
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ви Веселка и Дочка за хубавите думи и ви честитя 8 март с пожелания за здраве, щастие и каквото по-нататък вие си пожелаете!
С най-топли чувства: Младен Мисана -
Пиеса на падението...В края
завесата се свлича и актьорите
без публика с последен дъх играят.
А Бог като безмълвен режисьор
подготвя кастинг за изгонени от Рая...
Благодаря ти.Замисли ме.Много дълбок и горчив е стихът ти. -
Да блясват по-често метеорите! Много образен, интересен и хубав стих!Поздрави и от мен!
-
Благодаря ти, Валентин! Тези твои силни думи ме задължават занапред да бъда още по-прецизен.
Желая ти весело прекарване на уикенда и непресекващо поетично вдъхновение! -
Изригването ти е вулканично! Поздрави, приятелю!
-
1. Благодаря ти, Санвали! За теб съм абсолютно наясно, че знаеш точно как стоят нещата. Поне като философска постановка разбира се. Съжалявам, че трябваше да изтрия линковете с текстове, които ти изпратих, но от сайта ме сизираха, че нарушавам правилата им, които не допускат линкове от конкурентни сайтове и ме помолиха да прередактирам коментара си /което наложи изтриването/.
С най-топли чувства: Младен
2. Благодаря ти, Миночка! Трогнат съм от твоите толкова мили и хубави думи!
Желая ти несекващо вдъхновение!: Младен
3. Мерси Райна! За мен ти също си творческа вселена. Аз ще следя най-редовно нещата ти, защшото ги чувствам страшно близки и като разбиране и като реализация, до онова, което аз съм си дефинирал като поезия.
Благодаря на Бога, че те има!
С най-топли чувства: Младен -
Животът е необяснима мистерия и колкото и да задаваме въпроси, намираме само логични обяснения, които не запълват празнотата на въпроса...
Поредния бисер за размисъл.
Поздрав, Младен! -
Аплодирам те,за вселенския поглед над живота!Поздрав!
-
Благодаря ти, Елица! За оценката и за коментара ти. Продължавай в същия дух - да утвърждаваш уникалността ми и после не ми се сърди, ако взема, че се влюбя в теб. Ангелът ми е слаб понякога, особено при подобни комплименти. Всичко това е разбира се в кръга на шегата. Да не вземеш да се впрегнеш наистина, че тогава и ти може да се влюбиш в мен. Без малко хумор, животът става мрачен, като описаното в "Изригване".
-
Да опишеш едно "ненаблюдавано изригване" се изисква въображение с космически размери...
И само ти, Мисана, го имаш.
Поздравления! -
1. Благодаря Рада! Трогнат съм.
Желая ти да си все така вдъхновена и да ни радваш с превъзходната си поезия!
2. Благодаря ти, Милко! Великолепен /асоцииран/ цитат предлагаш /предполагам твой/. Впечатлен съм.
Желая ти нови творчески успехи!
3. Благодаря Никола! Майсторски илюстрираш замисъла на текста с най-подходящите извадки.
Желая ти да напишеш нови прекрасни текстове! -
"...Два неумолими хоризонта,
заключват вълшебния си кръг
при всеки пробив..."
Поздравления, Мисана!
. -
"...умираме в неволята на дните", защото "облаците- костенурки, запълнили последните пролуки за стремежите..."
"В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор".
Харесват ми тези сравнения!Поздравление, Мисана за дълбоко метафоричното стихо!Оценявам го!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
С най-сърдечен поздрав: Мисана
П.С. Извини ме за късния отговор, но много късно влязох в този текст.