6 мар. 2014 г., 18:03  

Изригване

963 0 14

Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
... Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блесват метеорите.

Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Анна! Много ценни виждания сподели. Обогати ме и ме накара да се насладя естетически. Богата душа си ти. Ще се радвам винаги на твоето присъствие.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

    П.С. Извини ме за късния отговор, но много късно влязох в този текст.
  • Благодаря ви Веселка и Дочка за хубавите думи и ви честитя 8 март с пожелания за здраве, щастие и каквото по-нататък вие си пожелаете!

    С най-топли чувства: Младен Мисана
  • Пиеса на падението...В края
    завесата се свлича и актьорите
    без публика с последен дъх играят.
    А Бог като безмълвен режисьор
    подготвя кастинг за изгонени от Рая...

    Благодаря ти.Замисли ме.Много дълбок и горчив е стихът ти.
  • Да блясват по-често метеорите! Много образен, интересен и хубав стих!Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Валентин! Тези твои силни думи ме задължават занапред да бъда още по-прецизен.

    Желая ти весело прекарване на уикенда и непресекващо поетично вдъхновение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...