Изригване
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
... Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блесват метеорите.
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
