Mar 6, 2014, 6:03 PM  

Изригване

  Poetry
960 0 14

Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
... Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блесват метеорите.

Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Анна! Много ценни виждания сподели. Обогати ме и ме накара да се насладя естетически. Богата душа си ти. Ще се радвам винаги на твоето присъствие.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

    П.С. Извини ме за късния отговор, но много късно влязох в този текст.
  • Благодаря ви Веселка и Дочка за хубавите думи и ви честитя 8 март с пожелания за здраве, щастие и каквото по-нататък вие си пожелаете!

    С най-топли чувства: Младен Мисана
  • Пиеса на падението...В края
    завесата се свлича и актьорите
    без публика с последен дъх играят.
    А Бог като безмълвен режисьор
    подготвя кастинг за изгонени от Рая...

    Благодаря ти.Замисли ме.Много дълбок и горчив е стихът ти.
  • Да блясват по-често метеорите! Много образен, интересен и хубав стих!Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Валентин! Тези твои силни думи ме задължават занапред да бъда още по-прецизен.

    Желая ти весело прекарване на уикенда и непресекващо поетично вдъхновение!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...