Mar 6, 2014, 6:03 PM  

Изригване

  Poetry
964 0 14

Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
... Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блесват метеорите.

Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Анна! Много ценни виждания сподели. Обогати ме и ме накара да се насладя естетически. Богата душа си ти. Ще се радвам винаги на твоето присъствие.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

    П.С. Извини ме за късния отговор, но много късно влязох в този текст.
  • Благодаря ви Веселка и Дочка за хубавите думи и ви честитя 8 март с пожелания за здраве, щастие и каквото по-нататък вие си пожелаете!

    С най-топли чувства: Младен Мисана
  • Пиеса на падението...В края
    завесата се свлича и актьорите
    без публика с последен дъх играят.
    А Бог като безмълвен режисьор
    подготвя кастинг за изгонени от Рая...

    Благодаря ти.Замисли ме.Много дълбок и горчив е стихът ти.
  • Да блясват по-често метеорите! Много образен, интересен и хубав стих!Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Валентин! Тези твои силни думи ме задължават занапред да бъда още по-прецизен.

    Желая ти весело прекарване на уикенда и непресекващо поетично вдъхновение!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...