18 may 2007, 8:41

Изрод

  Poesía
1.1K 0 7

ИЗРОД

Виждал съм те някъде, дълбоко, в ума ми.
Винаги си бил там -
част от мен и личността ми.
Разбирам те-  ти си сам,
но искам, да се забравим.

Ти - огледало счупено и криво,
желая ли те,
или трябва да те крия?
Ах, ти, колко ме обърка.
Велико чувство ли си,
или ежедневна тръпка?

Чувствам се скован,
изпълнен със страхове.
Душата ти е океан,
а моята- небе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уау! Какви са тези коментари под стиха ти! Явно има някакъв сюжет относно коментарите ти, с който не съм запозната. И по-добре! Защото сега, необременена от - навярно леко скептично отношение към творчеството ти от някои потребители - мога да кажа, че стихът ти много ми хареса Поздрави!

    И все пак, ако наистина оставяш много заядливи коментари, сигурна съм, че с усещането ти за стих и писането, можеш да станеш по-мил и толерантен
  • За щастие, имаш данни да покажеш какво представляваш, посредством комплексарските коментари, които пишеш къде ли не.

    А произведението ти най-вероятно е плод на сериозно психосоматично разстройство, съчетано с изродената ти представа за границата между поезия и емоционален колапс.
  • 6! - за смелостта да признаеш, че не си сам!
  • "Душата ти е океан,
    а моята- небе."

    Само това става...Запомни го! След някоя и друга годинка може да ти влезе в употреба, след като те зариби някоя девойка...
  • Напомняш ми Атанас Далчев Усеща се идеята и това, което искаш да внушиш със стиха си, за което Браво!, но стихотворно му трябва само още малко... Все пак за първи сериозен опит е добро, така че продължавай в същия дух

    П.П. Не търси снизхождение към творбите си, а реалните оценки и усещания на читателите си. Все пак ти едва ли си снизходителен към произведенията и творците, които коментираш и критикуваш Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...