May 18, 2007, 8:41 AM

Изрод

  Poetry
1.1K 0 7

ИЗРОД

Виждал съм те някъде, дълбоко, в ума ми.
Винаги си бил там -
част от мен и личността ми.
Разбирам те-  ти си сам,
но искам, да се забравим.

Ти - огледало счупено и криво,
желая ли те,
или трябва да те крия?
Ах, ти, колко ме обърка.
Велико чувство ли си,
или ежедневна тръпка?

Чувствам се скован,
изпълнен със страхове.
Душата ти е океан,
а моята- небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уау! Какви са тези коментари под стиха ти! Явно има някакъв сюжет относно коментарите ти, с който не съм запозната. И по-добре! Защото сега, необременена от - навярно леко скептично отношение към творчеството ти от някои потребители - мога да кажа, че стихът ти много ми хареса Поздрави!

    И все пак, ако наистина оставяш много заядливи коментари, сигурна съм, че с усещането ти за стих и писането, можеш да станеш по-мил и толерантен
  • За щастие, имаш данни да покажеш какво представляваш, посредством комплексарските коментари, които пишеш къде ли не.

    А произведението ти най-вероятно е плод на сериозно психосоматично разстройство, съчетано с изродената ти представа за границата между поезия и емоционален колапс.
  • 6! - за смелостта да признаеш, че не си сам!
  • "Душата ти е океан,
    а моята- небе."

    Само това става...Запомни го! След някоя и друга годинка може да ти влезе в употреба, след като те зариби някоя девойка...
  • Напомняш ми Атанас Далчев Усеща се идеята и това, което искаш да внушиш със стиха си, за което Браво!, но стихотворно му трябва само още малко... Все пак за първи сериозен опит е добро, така че продължавай в същия дух

    П.П. Не търси снизхождение към творбите си, а реалните оценки и усещания на читателите си. Все пак ти едва ли си снизходителен към произведенията и творците, които коментираш и критикуваш Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...