18.05.2007 г., 8:41

Изрод

1.1K 0 7

ИЗРОД

Виждал съм те някъде, дълбоко, в ума ми.
Винаги си бил там -
част от мен и личността ми.
Разбирам те-  ти си сам,
но искам, да се забравим.

Ти - огледало счупено и криво,
желая ли те,
или трябва да те крия?
Ах, ти, колко ме обърка.
Велико чувство ли си,
или ежедневна тръпка?

Чувствам се скован,
изпълнен със страхове.
Душата ти е океан,
а моята- небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау! Какви са тези коментари под стиха ти! Явно има някакъв сюжет относно коментарите ти, с който не съм запозната. И по-добре! Защото сега, необременена от - навярно леко скептично отношение към творчеството ти от някои потребители - мога да кажа, че стихът ти много ми хареса Поздрави!

    И все пак, ако наистина оставяш много заядливи коментари, сигурна съм, че с усещането ти за стих и писането, можеш да станеш по-мил и толерантен
  • За щастие, имаш данни да покажеш какво представляваш, посредством комплексарските коментари, които пишеш къде ли не.

    А произведението ти най-вероятно е плод на сериозно психосоматично разстройство, съчетано с изродената ти представа за границата между поезия и емоционален колапс.
  • 6! - за смелостта да признаеш, че не си сам!
  • "Душата ти е океан,
    а моята- небе."

    Само това става...Запомни го! След някоя и друга годинка може да ти влезе в употреба, след като те зариби някоя девойка...
  • Напомняш ми Атанас Далчев Усеща се идеята и това, което искаш да внушиш със стиха си, за което Браво!, но стихотворно му трябва само още малко... Все пак за първи сериозен опит е добро, така че продължавай в същия дух

    П.П. Не търси снизхождение към творбите си, а реалните оценки и усещания на читателите си. Все пак ти едва ли си снизходителен към произведенията и творците, които коментираш и критикуваш Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...