Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.
Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!
Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.
Говориш тихо, като нежен полъх навън!
Опитвам да те докосна с дланта си.
Следвам те нощем като крадец!
Престори се, че не знаеш.
Насочи се напред!
Не слушай!
Върви!
Не!
Обърни се!
Не чувстваш ли?
И сега какво следва?
Всичко замръзва отново!
Престани да се взираш през мен
Откъсваш ме бавно от реалността навън!
Посочваш ми хоризонти, които не съществуват!
Но аз те следвам , както многоцветна дъга – дъжда!
© Йоана Иванова Todos los derechos reservados