29 мая 2009 г., 07:31

"Изсипи се върху мен като порой,,

679 0 2

Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.

Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!

Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.

Говориш тихо, като нежен полъх навън!

Опитвам да те докосна с дланта си.

Следвам те нощем като крадец!

Престори се, че не знаеш.

Насочи се напред!

Не слушай!

Върви!

Не!

Обърни се!

Не чувстваш ли?

И сега какво следва?

Всичко замръзва отново!

Престани да се взираш през мен

Откъсваш ме бавно от реалността навън!

Посочваш ми хоризонти, които не съществуват!

Но аз те следвам , както многоцветна дъга – дъжда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....