"Изсипи се върху мен като порой,,

29 мая 2009 г., 07:31

Поэзия » Философская

513 0 2

Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.

Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!

Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.

Говориш тихо, като нежен полъх навън!

Опитвам да те докосна с дланта си.

Следвам те нощем като крадец!

Престори се, че не знаеш.

Насочи се напред!

Не слушай!

Върви!

Не!

Обърни се!

Не чувстваш ли?

И сега какво следва?

Всичко замръзва отново!

Престани да се взираш през мен

Откъсваш ме бавно от реалността навън!

Посочваш ми хоризонти, които не съществуват!

Но аз те следвам , както многоцветна дъга – дъжда!