May 29, 2009, 7:31 AM

"Изсипи се върху мен като порой,,

675 0 2

Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.

Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!

Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.

Говориш тихо, като нежен полъх навън!

Опитвам да те докосна с дланта си.

Следвам те нощем като крадец!

Престори се, че не знаеш.

Насочи се напред!

Не слушай!

Върви!

Не!

Обърни се!

Не чувстваш ли?

И сега какво следва?

Всичко замръзва отново!

Престани да се взираш през мен

Откъсваш ме бавно от реалността навън!

Посочваш ми хоризонти, които не съществуват!

Но аз те следвам , както многоцветна дъга – дъжда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...