7 jul 2011, 22:33

Изстрадано щастие 

  Poesía
566 1 2

Изстрадано щастие

 

В живота

само бури преживях!

Блестяха мълнии,

забиваха се

и стрели в сърцето...

Понякога изглеждаше

спасение смъртта,

за осакатените –

душа и тяло...

Несбъднати надежди,

угаснали мечти

лишаваха от вяра,

сън, спокойствие...

Преследваше ме упорито

неуморената съдба

в непроходимата гора,

в пустиня – гола,

безплодна и суха,

където гръм и мълнии

от космични небеса

нарушаваха само

тишината глуха...

И утолила жажда

с дъждовна вода,

измила се

със солените сълзи,

бавно потеглях отново

по трънливия път,

огряван от светлината

на Млечния път...

Вървях напред, не спирах,

събаряйки високата преграда

и знаех – ще се случи

някой път, във този свят,

когато щастието

за мен ще е награда...

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??