Изстрадано щастие

7 июл. 2011 г., 22:33

Поэзия

581 1 2

Изстрадано щастие

В живота

само бури преживях!

Блестяха мълнии,

забиваха се

и стрели в сърцето...

Понякога изглеждаше

спасение смъртта,

за осакатените –

душа и тяло...

Несбъднати надежди,

угаснали мечти

лишаваха от вяра,

сън, спокойствие...

Преследваше ме упорито

неуморената съдба

в непроходимата гора,

в пустиня – гола,

безплодна и суха,

където гръм и мълнии

от космични небеса

нарушаваха само

тишината глуха...

И утолила жажда

с дъждовна вода,

измила се

със солените сълзи,

бавно потеглях отново

по трънливия път,

огряван от светлината

на Млечния път...

Вървях напред, не спирах,

събаряйки високата преграда

и знаех – ще се случи

някой път, във този свят,

когато щастието

за мен ще е награда...

na4eava (Пенка Обновенска)

2011-07-09T19:23:40+03:00

Искрени благодарности за прекрасния коментар!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-07-08T08:06:43+03:00

Събаряй всички прегради пред себе си,и бъди щастлива!Хубав стих!