Изстрадано щастие
Изстрадано щастие
В живота
само бури преживях!
Блестяха мълнии,
забиваха се
и стрели в сърцето...
Понякога изглеждаше
спасение смъртта,
за осакатените –
душа и тяло...
Несбъднати надежди,
угаснали мечти
лишаваха от вяра,
сън, спокойствие...
Преследваше ме упорито
неуморената съдба
в непроходимата гора,
в пустиня – гола,
безплодна и суха,
където гръм и мълнии
от космични небеса
нарушаваха само
тишината глуха...
И утолила жажда
с дъждовна вода,
измила се
със солените сълзи,
бавно потеглях отново
по трънливия път,
огряван от светлината
на Млечния път...
Вървях напред, не спирах,
събаряйки високата преграда
и знаех – ще се случи
някой път, във този свят,
когато щастието
за мен ще е награда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Обновенска Всички права запазени
