Jul 7, 2011, 10:33 PM

Изстрадано щастие

  Poetry
824 1 2

Изстрадано щастие

 

В живота

само бури преживях!

Блестяха мълнии,

забиваха се

и стрели в сърцето...

Понякога изглеждаше

спасение смъртта,

за осакатените –

душа и тяло...

Несбъднати надежди,

угаснали мечти

лишаваха от вяра,

сън, спокойствие...

Преследваше ме упорито

неуморената съдба

в непроходимата гора,

в пустиня – гола,

безплодна и суха,

където гръм и мълнии

от космични небеса

нарушаваха само

тишината глуха...

И утолила жажда

с дъждовна вода,

измила се

със солените сълзи,

бавно потеглях отново

по трънливия път,

огряван от светлината

на Млечния път...

Вървях напред, не спирах,

събаряйки високата преграда

и знаех – ще се случи

някой път, във този свят,

когато щастието

за мен ще е награда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...