Jul 7, 2011, 10:33 PM

Изстрадано щастие

  Poetry
828 1 2

Изстрадано щастие

 

В живота

само бури преживях!

Блестяха мълнии,

забиваха се

и стрели в сърцето...

Понякога изглеждаше

спасение смъртта,

за осакатените –

душа и тяло...

Несбъднати надежди,

угаснали мечти

лишаваха от вяра,

сън, спокойствие...

Преследваше ме упорито

неуморената съдба

в непроходимата гора,

в пустиня – гола,

безплодна и суха,

където гръм и мълнии

от космични небеса

нарушаваха само

тишината глуха...

И утолила жажда

с дъждовна вода,

измила се

със солените сълзи,

бавно потеглях отново

по трънливия път,

огряван от светлината

на Млечния път...

Вървях напред, не спирах,

събаряйки високата преграда

и знаех – ще се случи

някой път, във този свят,

когато щастието

за мен ще е награда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...