Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,
ти беше онази, която се появи
и мен и него брутално раздели!
Не съм виновна, че теб не е обичал така...
както мен с цялата си мъжка душа!
Погледни ме... аз съм на място жена
и не бих му паднала на крака,
любовта, с която го дарих,
смелостта като жена, която проявих,
точно това го върна при мен...
точно мен е обичал до последния си ден!
Не го приех отново в моето сърце,
съжалявам, но ти го принуди да се държи като дете...
Вземи си го, но не иска вече тебе, нали?
Жена като мен - цял живот се помни!
Не гледай в моите очи...
Нормално е в тях да има тъга...
за мен той беше любовта на живота...
И да ме убиеш - той няма да се върне сега,
запази този куршум за теб, върви си по пътя!
Може би някой ден ще си простя...
че заради мен той се застреля,
но това е животът, разбери ме, жена,
липсва ми, но не прощавам изневяра!!!
Аз ще живея с мисълта,
че затворя ли очи...
виждам по пода кръвта...
А ти, самотнице, била ли си обичана така,
че мъж да изкупува грешката си пред теб... с цената на живота?
© Диди Георгиева Todos los derechos reservados