6 нояб. 2007 г., 15:49

Изстрел в главата

1.4K 0 8
 

Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,

ти беше онази, която се появи

и мен и него брутално раздели!

Не съм виновна, че теб не е обичал така...

както мен с цялата си мъжка душа!

Погледни ме... аз съм на място жена

и не бих му паднала на крака,

любовта, с която го дарих,

смелостта като жена, която проявих,

точно това го върна при мен...

точно мен е обичал до последния си ден!

Не го приех отново в моето сърце,

съжалявам, но ти го принуди да се държи като дете...

Вземи си го, но не иска вече тебе, нали?

Жена като мен - цял живот се помни!

Не гледай в моите очи...

Нормално е в тях да има тъга...

за мен той беше любовта на живота...

И да ме убиеш - той няма да се върне сега,

запази този куршум за теб, върви си по пътя!

Може би някой ден ще си простя...

че заради мен той се застреля,

но това е животът, разбери ме, жена,

липсва ми, но не прощавам изневяра!!!

Аз ще живея с мисълта,

че затворя ли очи...

виждам по пода кръвта...

А ти, самотнице, била ли си обичана така,

че мъж да изкупува грешката си пред теб... с цената на живота?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много,много красиво и въздействащо!Това не е просто стих,това е една невероятна изповед!Прекрасно!
  • Благодаря ви за чудесните коментари, радвам се че написаното от мен ви е трогнало!
  • Много гротескно описана история и добре,
    но дано не е такъв края в реалния живот!!!
    Поздрав!!!
  • господи ,каква жена! Мъжете се самоубиват заради нея. поздрав мила и прегръдка!ама тия мъже са с лабилна психика. не съжалявай. по-добре си измисли някой супербой.
  • Нямате си и на идея колко смелост се изисква за да се самоубиеш
    Реална или не случката ме накара леко да настръхна....

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...