Nov 6, 2007, 3:49 PM

Изстрел в главата

  Poetry » Love
1.4K 0 8
 

Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,

ти беше онази, която се появи

и мен и него брутално раздели!

Не съм виновна, че теб не е обичал така...

както мен с цялата си мъжка душа!

Погледни ме... аз съм на място жена

и не бих му паднала на крака,

любовта, с която го дарих,

смелостта като жена, която проявих,

точно това го върна при мен...

точно мен е обичал до последния си ден!

Не го приех отново в моето сърце,

съжалявам, но ти го принуди да се държи като дете...

Вземи си го, но не иска вече тебе, нали?

Жена като мен - цял живот се помни!

Не гледай в моите очи...

Нормално е в тях да има тъга...

за мен той беше любовта на живота...

И да ме убиеш - той няма да се върне сега,

запази този куршум за теб, върви си по пътя!

Може би някой ден ще си простя...

че заради мен той се застреля,

но това е животът, разбери ме, жена,

липсва ми, но не прощавам изневяра!!!

Аз ще живея с мисълта,

че затворя ли очи...

виждам по пода кръвта...

А ти, самотнице, била ли си обичана така,

че мъж да изкупува грешката си пред теб... с цената на живота?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много,много красиво и въздействащо!Това не е просто стих,това е една невероятна изповед!Прекрасно!
  • Благодаря ви за чудесните коментари, радвам се че написаното от мен ви е трогнало!
  • Много гротескно описана история и добре,
    но дано не е такъв края в реалния живот!!!
    Поздрав!!!
  • господи ,каква жена! Мъжете се самоубиват заради нея. поздрав мила и прегръдка!ама тия мъже са с лабилна психика. не съжалявай. по-добре си измисли някой супербой.
  • Нямате си и на идея колко смелост се изисква за да се самоубиеш
    Реална или не случката ме накара леко да настръхна....

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...