6.11.2007 г., 15:49

Изстрел в главата

1.4K 0 8
 

Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,

ти беше онази, която се появи

и мен и него брутално раздели!

Не съм виновна, че теб не е обичал така...

както мен с цялата си мъжка душа!

Погледни ме... аз съм на място жена

и не бих му паднала на крака,

любовта, с която го дарих,

смелостта като жена, която проявих,

точно това го върна при мен...

точно мен е обичал до последния си ден!

Не го приех отново в моето сърце,

съжалявам, но ти го принуди да се държи като дете...

Вземи си го, но не иска вече тебе, нали?

Жена като мен - цял живот се помни!

Не гледай в моите очи...

Нормално е в тях да има тъга...

за мен той беше любовта на живота...

И да ме убиеш - той няма да се върне сега,

запази този куршум за теб, върви си по пътя!

Може би някой ден ще си простя...

че заради мен той се застреля,

но това е животът, разбери ме, жена,

липсва ми, но не прощавам изневяра!!!

Аз ще живея с мисълта,

че затворя ли очи...

виждам по пода кръвта...

А ти, самотнице, била ли си обичана така,

че мъж да изкупува грешката си пред теб... с цената на живота?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много,много красиво и въздействащо!Това не е просто стих,това е една невероятна изповед!Прекрасно!
  • Благодаря ви за чудесните коментари, радвам се че написаното от мен ви е трогнало!
  • Много гротескно описана история и добре,
    но дано не е такъв края в реалния живот!!!
    Поздрав!!!
  • господи ,каква жена! Мъжете се самоубиват заради нея. поздрав мила и прегръдка!ама тия мъже са с лабилна психика. не съжалявай. по-добре си измисли някой супербой.
  • Нямате си и на идея колко смелост се изисква за да се самоубиеш
    Реална или не случката ме накара леко да настръхна....

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...