14 jul 2019, 13:40

Изтегляш ме на капки от небето 

  Poesía » De amor
566 10 18
Дъждът е дом на сладостна умора.
Разрошените ми коси приглажда.
Налива свята нежност и говори
с езика на събудената жажда.
А всички птици сушина в съня ми
намерили, разказват си за после.
Сега ги нося със криле безшумни
на седмото небе - случайни гости.
Треперя в изхода на лабиринта.
Кога и как луната ме изгуби?
Дъждът облича с рокля от коприна
немирните ми, звездни пеперуди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??